Цар Калоян управлява от 1197 до 1207 г. и за десет години превръща възстановеното българско царство в първостепенна сила на Балканите. Той извоюва международното признание на държавата чрез уния с Рим, разгромява армията на Четвъртия кръстоносен поход при Одрин и пленява латинския император – победа, която разтърсва цяла Европа.

Произход и младост

Калоян е роден около 1170 г. и е най-малкият от тримата братя Асеневци, вдигнали през 1185 г. въстанието, което възкресява българската държава след близо два века византийска власт. След обсадата на Ловеч през 1187 г. той е изпратен като заложник в Константинопол – обичайна гаранция за мир, която се оказва школа: младият българин опознава отвътре блясъка, интригите и слабостите на империята. В края на 1189 г. успява да избяга и се завръща в Търново.

Възкачване и първи войни

Съдбата на братята му е трагична – цар Асен е убит от болярина Иванко през 1196 г., а година по-късно е убит и цар Петър. В началото на 1197 г. престолът поема Калоян, твърдо решен да довърши тяхното дело. През 1201 г. той превзема Констанция в Тракия и Варна, удържана от силен византийски гарнизон, и така връща под българска власт цялото Черноморие. С Византия е сключен мир, а когато унгарският крал Имре заграбва Белград, Браничево и Ниш, Калоян с помощта на куманската конница си връща земите.

Унията с Рим и царската корона

Голямата цел на Калоян е международното признание – корона за владетеля и самостоятелна църква за държавата. Тъй като Константинопол отказва, той подема преписка с папа Инокентий III, започнала с папско писмо още през 1199 г. Преговорите завършват през есента на 1204 г.: в Търново пристига кардинал Лъв, който на 7 ноември въздига архиепископ Василий в примас на българската църква, а на 8 ноември коронясва Калоян за крал на българи и власи. Самият Калоян в писмата си до папата се титулува император – цар, а в дипломатическата игра си запазва пълна свобода на действие. Унията остава формална и е прекратена три десетилетия по-късно, но целта е постигната: Европа признава българското царство.

Битката при Одрин и войната с латинците

Месеци преди коронацията рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и създават Латинската империя. Калоян им предлага съюз – отговорът е високомерен отказ и претенции към български земи. Когато гръцкото население на Тракия въстава срещу латинците и повиква българския цар, сблъсъкът става неизбежен. На 14 април 1205 г. край Одрин Калоян изправя срещу тежката рицарска конница изпитана степна тактика: куманските отряди подмамват рицарите с лъжливо отстъпление към предварително подготвена засада. Цветът на западното рицарство е унищожен, а император Балдуин Фландърски – пленен. Той умира в търновската тъмница; с името му народната памет свързва Балдуиновата кула на Царевец. Гръцките хронисти и кръстоносните летописци единодушно признават мащаба на катастрофата – латинската експанзия на Балканите е прекършена само година след падането на Константинопол.

В следващите две години Калоян овладява Пловдив и голяма част от Тракия и Македония. Към разбунтувалите се срещу него ромейски градове е безмилостен – изворите разказват, че сам се наричал Ромеоубиец, отплата за Българоубиеца Василий II.

Смърт под стените на Солун

През октомври 1207 г., докато обсажда Солун, Калоян умира внезапно в шатрата си. Според преобладаващата версия е убит от куманския воевода Манастър – острието на заговор, в който се подозират съпругата му куманка и племенникът му Борил, който веднага заграбва престола и се жени за вдовицата. Традиционно смъртта на царя се отнася към 8 октомври 1207 г. Истината едва ли някога ще бъде установена докрай, но изгодата на Борил от смъртта на царя говори сама.

Гробът и пръстенът

През 1972 г. при разкопки в търновската църква „Свети Четиридесет мъченици“ е открито погребение на едър мъж със златен пръстен-печат с надпис „Калоянов пръстен“. Мнозина изследователи свързват находката с великия цар. На 19 април 2007 г. тленните останки бяха тържествено препогребани в същата църква с държавни и църковни почести.

Значение

Калоян завършва делото на братята си: при смъртта му България е призната от Рим, разширена от Черно море до Македония и страшна за съседите си. Победата при Одрин се нарежда сред най-големите в българската военна история, а съчетанието от дипломатическа гъвкавост и военна мощ прави десетилетието му едно от най-блестящите в средновековната ни държавност. Името му носят град Калояново, улици и булеварди в цялата страна.